Category Archives: пейзажна фотография България

Зима 2021/22

За мен зимата свърши. Докато пиша тези редове, всъщност почти повсеместно вали сняг. За себе си обаче реших, че ще се водя не по астрономичните, а по метеорологичните граници на сезоните. Някак си е по-прегледно и подредено в душата.

От няколко години Декември ми е сложен за снимки. Празничната мелачка ми заема почти цялото време от месеца и всъщност си броя за мой личен празник (нищо, че през този месец съм рожденик), ако успея да извадя апарата.

Към началото на месеца успяхме да се дотътрим отново до хижа Скакавица – мястото, което ми даде най-много през миналата година. Водопадът беше в интересна форма, но целият може би ще го видите някой друг път. За сега – само детайл:

Новогодишните дни изкарахме край Троян, където се оказах отново в предучилищна. Причината – нов макро-обектив. Поредният прекрасен пример за ироничната съдба, по-близките ми хора знаят защо. Принципно би било огромен късмет, ако на първо излизане с ново стъкло излезе нещо сносно. Аз тоя късмет го немАх.

Макрото е сложно.

Междувременно залитнах здраво по фотографията на един прекрасен английски чичко, който е абсолютният цар в това да изкопчи шедьовър от видимо отчайващи условия и локация. Препоръчвам го.

Та покрай неговите философии започнах по-смело и упорито да се заглеждам в околността и да търся взаимодействия на форми и текстури. Ами трудно е. Иска търпението на тухла и дзен-отношение, все неща, които за сега по-скоро ми липсват:

Трудно, но крайно забавно и…кой знае, като порасна още малко, може и да ми се получи по-добре.

Началото на Януари обикновено е едно такова време…като неделя следобед преди работния понеделник. В главата ми е, че почвам нещо отначало и обикновено хич не ми се почва. Изритах се до една близка гора, за да разходя гореспоменатия макро-обектив и да поупражнявам нервите си във вдъбено зяпане на горския подлес. Не видях нищо освен тези гъбелчета:

Както вече казах, макрото е трудна работа, но пък дава една особена свобода, от която явно съм имал нужда.

Към средата на месеца вече сезонът набра скорост и беше време да погледна малко по-далеч. Реших да видя как ще седят Фотинските водопади при минус двойно число градуси. Не изглеждаха точно така, както си мислех…

…но нали вече сме много дзен и поемаме пейзажа такъв, какъвто идва:

Последва дружен набег към Странджа и снежния Докузак – условия мечтани от години:

Както и поредното зимно Шкорпиловци, където условията мечтани от години ме финтираха:

Ама нали пак….дзен…

Дзен до пръсване !!!

В началото на Февруари последва поредната задруга, този път до Източни Родопи и работещите им водопади:

А дзенът вече ми излизаше от ушите…

Към средата на месеца ми се случи невероятна разходка по язовир Батак…не “край”, а “по” – буквално щъках по замръзнаата повърхност и снимах култовото островче от упор:

Сюреално беше.

След което задругата налази морето. Цветовете и формите на Емине ни занимаваха часове:

А кореспондиращия залез заковахме на Иракли:

Последва черешката на зимната торта. Краси Петров забра мен и Тишето Младенов, и ни организира към Пирин. Конкретната посока – заслон Тевно езеро. Първият ми сблъсък с високата зимна планина беше всичко в едно: екзалтация, умора, множествен фотографски оргазъм и почти постоянно смирение (всеки трябва да отиде до тоалетна във виелица, отрезвяващо е).

Скъсах се да снимам мечтаните от мен ледени форми:

Още изтрезнявам от това изживяване и мисля, че е достойно за край на този разказ, а сезонът си го пиша сравнително успешен.


В Пирин беше невероятно, но беше сериозно вгорчено от новините за избухналата война. Честно казано, мога да взема няколко години почивка от интересните времена, в които живеем. Много ми цакат дзен-а…лека от мен и си пожелавам да се четем отново след три месеца.

Есен 2021

За пореден път кълбото се врътна в тази част на Космоса, която ние наричаме Септември. В този момент пейзажното племе започва да надушва мъгли, цветове, хладни утрини, първи снегове и изобщо всичко, което ни предлага този може би най-дашен за нас сезон. Любимото ни упражнение в ранната есен е да си бъбрим по форуми и групови чатове, мъчейки се да си отговорим на един въпрос: как ли ще е сезона тази година и какво ли ще ни предложи ? Ето какво ми предложи на мен….

Традиционно, началото на есента ме хваща по черноморието, където ясно се усеща промяната – морето е “едно различно“, облаците са “едни други” и лепкавото настроение от доскорошните жеги започва да се оправя:

След което продължих да си шетам на решението, че тази година ще наваксам с планините. Чудейки се накъде да хвана, се сетих как по-миналия Август зарязах намерението си да се запозная отблизо със Страшното езеро. Явно щяхме да се запознаем година по-късно през Септември.

Във високата планина есента беше в разгара си, което най-добре личеше по стотиците нюанси на боровинковите храсти:

Съвсем в реда на нещата, нормалното тричасово изкачване се разтегли до близо пет. Беше фотографско преяждане.

Криво-ляво стигнах и заслона, където за пореден път се затвърди простичката истина, че едно място е далеч повече от снимките, които си изгледал, за да го разузнаеш. На живо винаги е по-добре. Времето беше динамично, но приятно, а сцените за минути се сменяха от почти напълно запушено…

…до почти напълно ясно:

Години по-рано бях чел за перипетиите на Павел Пронин с една крайно невъзмутима мишка, която го държала буден почти цяла нощ. Грам не беше преувеличил. И двете нощи, които изкарах там представляваха безкраен сериал от трудни заспивания и внезапни събуждания, понеже една малка гад беше решила, че трябва да изяде празна, найлонова торбичка от ядки, вместо самите ядки, които и бях сипал в далечния ъгъл. Тъпо същество. Това далеч не ми развали настроението обаче, защото времето беше с мен, а гледката към едно от Прекоречките езера – повече от красива:

Записах си и няколко от типичните отражения на заслона:

Слизането наобратно отне дори повече часове от качването, но боровинките по това време наистина са в невероятни цветове:

Септември 2021 се търкулна в историята, а началото на Октомври ме завари отново на Шкорпиловци. Там морето се беше разбесняло, а това значеше само едно – безкрайна игра с вълните:

Към средата на месеца с повдигната лява вежда започнах да следя за сериозните дъждове, които предвиждаше прогнозата. Синоптиците този път нацелиха центъра на центъра на мишената. Няколко дни дъждът спираше само за да се засили и да се отприщи наново. Особено силно се изливаше над Източните Родопи. Източните Родопи ! Потретвам: Източните Родопи – мястото с може би втора по гъстота след Центерален Балкан концентрация на водопади, за съжаление сухи или невзрачни през деветдесет процента от времето. Валежите удариха плюс двеста процента над нормата, а аз вече бях запалил натам. Не се бях излъгал, всичко беше подгизнало, а водопадите работеха до един:

Посетих още няколко за ограниченото време, с което разполагах, допълнително кастрирано от вече доста късите дни. Резултатите – в неопределено бъдеще 😉
Това водопадно пътуване даде общ тон на следващите седмици:

А в последствие отново се оказахме в Родопите, този път в централната част:

Творческият мускул искаше почивка от течаща вода, но да си намериш нещо различно за снимане в Родопите е като да си намериш нещо различно за ядене примерно в Кауфланд – просто пробвай следващия щанд:

Краят на месеца ме прати на един от “новите” водопади – Дяволската черква (името е неофициално). Бях доста нащрек, заради особения достъп и е имало защо. Не искам да звуча надуто, но там не е за всеки. Няма да изпадам в подробности.
Самият водопад е красавец:

Октомври 2021 също мина в архива. Ноември, ща не ща, малко забавих темпото. Отново бях част от чудесните PhotoSchool, където се случиха нови приятни запознанства въпреки особената обстановка. Конкретно фотографски си се заиграх с разни детайли:

А към края на месеца започнах да изравнявам статистиката. Почти през цялата година фотографските ми опити бяха “гол след гол”. Съвсем в реда на нещата беше да нацеля и греда:

Намеренията ми за тези места обаче се затвърдиха. Последва още една, този път напречна греда, която нацелих челно ама с триста, което ме наведе на мисълта, че Есен 2021 за мен приключи. И въпреки неприятните последни опити, спокойно мога да кажа – успешно. Ще се радвам да споделите как е било при вас.


Чакаме зимата, новото правителство, новата мутация на вируса и икономическите прогнози за края на света. Лека от мен 😉