Category Archives: пейзажна фотография България

Лято 2022

Трета сезонна публикация започвам с колебания колко от реалните си мисли за ситуацията, в която се налага да живеем, да оставя черно на бяло. В предните два увода имах някакви надежди за нещо наподобяващо положителна промяна. Стана ясно, че сме толкова ефективно овладяни, че реален шанс няма…основно защото всъщност критичната маса от хората не само не я искат, а напротив, тъгуват по добре забравеното старо. Отчайващо е като виждаш как носталгията по младостта им облича в розово спомените за едни времена, когато виц казан пред грешния човек можеше да промени живота ти фатално…

Мислех си, че можем повече.

Който е чел нещо от предишните ми излияния сигурно помни, че лятото обикновено мрънкам. Предната година обаче попаднах на един блестящ английски чичко, който косвено ми каза да не се правя на важен, а да се концентрирам в това, което става около мен, защото винаги има нещо, което си струва. Послушах го. Резултатите в голям процент са…няма да ги видите.

Лятото ми почна с един юнски Пирин из Бъндеришките езера. Целта ми е да ги хвана в процес на разтапяне. Изтървах ги. Сухият Май като че ли беше ударил и популацията на минзухарите. Пирин обаче си е Пирин:

На връщане се отбих до един от по-малко известните рилски водопади – Карааланица. Отметнах го от списъка си и може би повече няма да намеря време за това място. Не че е лошо. Просто има много други, а няма време.

Юни из Югоизтока се оказа валежен. Разходих се отново из Странджа, за да видя как изглежда в дъжд. Ами свежо изглеждаше, дайте ми подгизнала, мъглива гора и ме оставете да си играя:

Лабилното време в околността забърка и един от “онези” залези, когато в един момент всичко става ясно, а от теб се иска просто да имаш батерия и половин мозък, за да се възползваш от спектакъла:

Началото на Юли забрах Галето Велева, към Западния Балкан, където ме закара в една прекрасна ферма, създадена от нищо от едни още по-прекрасни хора. Два дни наситени фото-разходки и две нощи до късно под звездите в приятни приказки квалифицират това пътуване като черешката на лятната торта.

Мога и по-зле…
Бисерни гъби….бяха по два метра високи, вервайте ми…

Последваха морски уикенди с туристическо време, което обикновено уплътнявам в Странджа:

Време беше да захапя отново високата планина. Дойде ред на Кременските езера, канех им се от години. Ами прекрасни са:

Някой би си помислил, че след две нощувки в Пирин би трябвало да имам повече материал за показване. И би бил прав.

Вместо Пирински езера обаче, ето ви една почти пресъхнала кална локва в Балкана край Шкорпиловци:

В пълен размер не е за гнусливи, снимката бъка от живот…буквално.

Последва още едно Пиринско похождение с прогнози за поройни дъждове. Синоптиците познаха, толкова дъжд поех, че според мен имах персонализиран облак, който ме изпроводи буквално до стълбите на входа ми в Ямбол без преувеличение. Единственото останало сухо по мен на края беше чувството ми за хумор. Снимки обаче не липсват:

Снимките на шишарки са новото ми “Аз”, това е положението…
“Сиврията”, ако някой се чуди.

Краят на лятото изживях край Голям Беглик. Такива места са ми като лакмус до къде сме като социум. Ами малко по-напред сме от преди, но все още ни липсват основни хигиенни навици. Както се казва “продължаваме напред”.

Откъм снимане беше малко зор, но не паднах на нула:

Както казах, това е положението, имайте предвид, че ви спестявам доста.

Лято 2022 – в архива, сравнително успешно. Да заповяда Есента.

Лека от мен 😉

ПРОЛЕТ 2022

Четвърти месец война. Малко хора знаят какво точно се случва и аз не съм един от тях. Всички останали волно или не участваме във Великото Национално Разделение – крайно разочароващ и отчайващ процес. Изпитвам носталгия по годините, когато бяхме само на Левски и ЦСКА. В този токсичен климат леко насила се намери време и за малко снимане. Ето някои от резултатите.

Март започна с лека разходка из Котленския балкан и околностите. Първите белези на пролетта вече прорязваха снежната покривка:

Колкото по-непретенциозно подхождам към снимането, толкова по-посредствени резултати се получават. “Изненадващо”, нали ? Проблемът с вдигането на летвата е къде точно да я сложа, че да не си прецакам все пак кефа от целия процес ?

Месецът продължи с мразовита разходка по южното море, където изпихме всичкия чай на света, а вятърът за малко да ни отвее вдъхновението…

…но пък за сметка на това ни предостави материал за експерименти:

Закрихме месеца с разходка в Сливенския балкан, където се оказа, че пролетта си струва да се следи изкъсо, което се надявам да реализирам в идни сезони. За сега само един бърз момент от Халката…

…и един от ново за мен водопадче, на които местността се оказа богата:

През Април дойде моментът да сбъдна мераци от предни години с различна степен на успех. Рано през месеца северните черноморски лонгозни гори се отрупват със синчец, за който съм си въобразил, че ще вкарам в сносна снимка. Ми пак не успях. Приемам провала за лично мой, но трудно ще пробвам отново. Ако изобщо ми се случи мечтания кадър, ще е на късмет.

Докато се мотах из горите обаче си намерих други сюжети:

И едно дългофокусно изгревче за цвят…не, че останалото не е доволна шарения…

Към средата на месеца сбъднах друг дългогодишен мерак – цъфтежа на теснолистния божур, този път крайно успешно. В един от петдесетина пъти горе-долу ми се случва да получа точно това, за което съм тръгнал и да си призная, харесва ми. Май ежедневието ни има нужда и от послания от типа на: “Върнете се пък за малко в зоната на комфорта, айде по-спокойно…”

В края на Април отворихме и лятното гнездо, което се случва все по-рано. Хората за мен са полудели. Сещам се за онази притча, в която кралят вдигал данъците независимо от постоянното мрънкане на поданиците си и спрял, чак когато народът се отдал на ядене и пиене. Почвам да си мисля, че сме в тази фаза, само дето едва ли е толкова просто…

Та покрай това се разходих из априлска Странджа, което винаги е добра идея. Натъкнах се на резултатите от горски пожари…

…на едно ново за мен водопадче, което ако не знаеш, че е там, трудно ще намериш…

…и на обичайните спокойни горски сцени, от които Странджа изобилства:

Така изпратих Април.

Май обикновено е месецът, в който пейзажистите се кълнат. Динамично време, целият свят цъфти, хладно и приятно, кеф за всички сетива, време за фотография… Май 2022 за мен беше като орязаната демо-версия, която би ти продала някоя компания за игри. Искаш дъги, облаци, мъгли и всичко останало ? Ами плаща се допълнително, пич, вземи тая суша и бегай… Дори обичайните цъфтежи се случиха някак си между другото.

Лично аз реших да пробвам Райското пръскало. Водопадът си работеше, но се наложи да бъркам дълбоко в творческата торба, за да спастря сносен кадър:

Пробвах и разни макро-залъгалки, защото що пък не:

Краят на това пътуване беше отбелязан от здравословна драма за мен, от която май ще се възстановявам по-дълго, отколкото ми се иска. Поради това обаче, повече почти не снимах. Към края на месеца отново се разходих из Странджа, за да констатирам края на цъфтежа на зелениката…

….което за мен е и края на пролетта принципно.


Не знам какво да напиша като заключение, за това просто ще напиша нещо.

Лека от мен 😉