Предупреждение: Следните редове не биха били интересни за тези, които не са обсебени от идеята да снимат природа. Вие спрете до тук, и знайте, че малко ви завиждам.  

А вие, които току що сте усетили лудостта, гледайки перфектно заснет пейзажен момент и нямате търпение да хукнете навън с апарат, за да гоните някоя двойна дъга, моля продължете…на вас завиждам повече 😉

Провокиран или по-скоро вдъхновен от последната статия на Ванката Миладинов, където в неподражаемия си стил е дал ценни съвети относно избора на техника за пейзажно снимане, се реших да споделя и малко мои мисли по темата. Няма да повтарям почти нищо от неговата статия, но мисля, че мога да я допълня. В пристъп на оригиналничене, ще се помъча да я построя на принципа на допълващите се противоположности…ако изобщо има такъв…

В самото начало сте и общо взето всичко ви е ново.

Ин: Винаги може да изкарате курс, където ще ви дадат приятно смляна информация, до коятo бихте стигнали след доста труд. Общуването с утвърдени фотографи е полезно, до колкото те са склонни да общуват пълноценно…

Ян: Не си харчете парите излишно, има океан от информация. Четете, гледайте ама гледайте много снимки на световните светила. Рано или късно, това ще повлияе положително на подхода ви към пейзажа. 

Приемам, че вече сте се пооборудвали с почти всичко от задължителните инструменти. Както стана ясно и от статията на Ванката, поляризационният филтър е от тази група. 

Ин: Ефектът на поляризатора е незаменим и не може да се симулира в постобработката. Погледнете през поляризатор към плитко дъно на воден басейн и ще схванете идеята.

Ян: Свалете го малко тоя поляризатор все пак…снимки стават и без него. Това важи особено, ако снимате небе с широкоъгълна оптика. Мога да дам и пример…

…тъмно-синята област от небето в дясно е ефектът на поляризацията и е просто грозно. Прекрасните облаци не помагат.

Характерен момент при начинаещите пейзажисти е свръх-ентусиазмът. В началото снимах всичко и по всяко време.

Ин: Няма особен смисъл да щракате кадри, които след това не бихте пипнали дори с мишката на компютъра си. Изчакайте онези най-кратки моменти от залеза или изгрева, когато светлината е най-рядка. Всичко останало е тривиално и не си струва особено усилието.  Ето за какво говоря:

 

…композицията е различна, но схващате идеята, снимките са от един и същ залез. Горният кадър е просто хабене на ток.

Ян: Снимайте ама колкото ви е кеф, понякога е просто приятно да се упражнява композиране или пък да си събирате спомени за лично ползване.

Търпението е качество, което, ако ви липсва, ще трябва да развиете.

Ин: Ако се налага да изчакате четири-пет часа до залез, изчакайте. Това на практика следва от горния съвет. В много случаи нещата се случват далеч от хижата, колата и т.н. Трябва да сте подготвен да останете, до когато има нужда. За целта естествено трябва да сте оборудвани подходящо (челници, палатки и т.н.) и заредени адекватно с храна и вода.

…за този залез изкарахме около шест часа в студа.

Ян: Като не става, не става, хващайте си дисагите и се прибирайте, има и други занимания за дни като този. Малко по-приятни неща има от питие с приятели в един глупаво-дъждовен, нефотогеничен ден.

Пейзажното снимане е до голяма степен късмет с климатичните условия.

Ин: Събирайте информация от където ви падне относно прогнозите за времето, вълнението на морето, час и посока на изгрева и залеза, както на слънцето, така и на луната, научете повече за различните типове облаци, образуването на мъгли, гръмотевични бури…и каквото още се сетите.

Ян: Избийте си от главата, че може да предвидите нещо. Не че е невъзможно, но си го избийте от главата, понеже е вредно. В девет от десет случаи обещаващи сцени са се развивали толкова тривиално, че ми е идвало да вия от яд. Единствената формула е просто да сте навън по-често и рано или късно ще се случи ОНЗИ залез…ето и пример:

…след цял ден безплодно мотане точно по залез облачната маса се разцепи, за да пропусне залязващото слънце.

Поддържайте прилична физическа форма

Ин: До много от най-хубавите гледки се стига трудно. Имало е случаи, когато по средата на някой планински преход не ми се е живеело, камо ли да ми се снима, а сцената си е струвала. Изтощеното тяло пречи на мисленето, а снимането е преди всичко мисловен процес.

Ян: Ми няма Ян, спортувайте си, полезно е.

Ако някой е стигнал до тук, искрено благодаря. Ще се радвам на всякакви положителни споделени мисли по темата.

Чао от мен 😉