Налага се малко да разнообразя ситуацията след последните три публикации, още повече, че на опашката са наредени още четири подобни…
Ямболският край не пръв поглед изглежда малко беден от към интересни за снимане места, но никой пейзажен фотограф не би трябвало да има доверие само на въпросния “пръв поглед”. С малко ровичкане по картите (господ да благослови Google Earth и wikimapia.org и да се светят имената им !!!) си намерих едни интересни тунджански гьолове, които реших да открия за себе си.
Първия ден на път за там, се натъкнах на странна гледка: две три кокошки си кълвяха нормално край шосето, а заедно с тях и три пауна – два женски и един мъжкар, които обаче се оказаха по-страхливи и от кокошките…успях да снимам само едната женска:
Определено си струваше гледката по средата на нищото…малко след това намерих единия от въпросните гьолове и го щракнах на леко тривиалния залез:
В този ден нямах много време да снимам, за това се върнах веднага на следващия, за да доразгледам околността. Пътьом ми хванаха окото тези гарги накацали като по сценарий на Хичкок:
Залезът отново не беше нещо особено, но цветовете бяха приятни:
Намерих си и интересен преден план:
Заснех и цветовете след залез:
Бях решил да пробвам някакъв нощен кадър, но се оказа, че наоколо има толкова излишни светлини, че нямаше никакъв смисъл.
Стана ми обаче интересно как стоят нещата на другия бряг, съответно още на другия ден се върнах. В последствие като гледах картата се оказа, че в търсене на едно място, сме попаднали на друго (този път си имах и компания) малко по-далеч, но всъщност от фотографска гледна точка си бяхме точно, където трябва. Времето беше спокойно и отново се захласнах по разни отражения:
А ефирните облачета обещаваха различен и доста по-интересен от предните залези:
Самото място си подсказваше основния фокус, само смених предния план за разнообразие:
Определено си тръгнах по-доволен от този опит и доста обнадежден, че имам интересна за снимане местност съвсем близо до града. Живот и здраве, ще се пробва пролет, есен, зима и както общо взето се случи.
Лека сега от мен и честит осми март на всички нежни създания, които общо взето осмислят повечето от нещата, които правим…