Петата част от пътеписите за вече втръсналата ви предполагам местност Ямурджа се случи по залез. За първи път през седмицата тогава имаше някаква облачност, което ме изстреля на там.
С пристигането направих обичайната фото-загрявка с няколко кадъра, които обикновено след това не харесвам, но ми дават тон за песен:
В конкретния случай се очертаваше да експериментирам с дълги експозиции, понеже времето беше доста динамично в ниските атмосферни слоеве. Междувременно за пореден път ме впечатли как се променя пейзажът при различни условия:
Ето за сравнение същото дърво от една от предните сутрешни сесии:
За толкова изгреви и залези е крайно време да се види и самото слънце:
А след като се скри, започнах и сериозно-дългите експозиции:
При такива кадри ми е важно да има нещо неподвижно на фокус, което “да закотвя” композицията, а дърветата си бяха просто идеални:
Настъпващата нощ разтвори и последните залезни цветове…
…след което вече не ставаше за снимане на каквото и да било.
Не се получиха фундаментално добри кадри, но определено ми дадоха наклон за доста експериментиране с дългите експозиции в бъдеще, както ще стане ясно от следващите публикации. До тогава лека от мен 🙂
