Category Archives: Uncategorized

Фонтанът II

Миналата година през един от скучните месеци ви споделих нещо в страни от пейзажната фотография, което все пак до голяма степен отразява голяма част от философията ми за жанра, а именно да се връщам на едни и същи места, за да ги хвана в различна светлина. Завърших поста си с нещо от рода на “какво следва ??”, след като вече бях хванал любимото фонтанче в какви ли не ситуации и леко стреснат, че едва ли ще се получи нещо ново…ами получи се и то доста по-скоро, от колкото си бях представял реално.

Общината почти беше завършила напудрянето на градския парк, което включваше и доста нови цветя в ключовите зони:

Малко преди това бях хванал прекрасен залез:

…през който имах дори време да си поиграя с тъмните очила:

По-късно не се мина и без снимка в синия час, а водата ме изненада със златните си оттенъци в резултат на новото осветление:

Сумрачните визити продължиха този път експериментално, като добавих допълнителна светкавица зад скулптурата:

Капчиците в контражур замразих малко по-късно и на естествена светлина:

След което се кротнах до ранната есен, когато докато чаках един ранен автобус, отскочих просто ей така, да видя как е положението…останах приятно изненадан от нежните цветове и меланхоличната атмосфера на момента:

Зимата настъпи и аз застанах нащрек за първия сняг. Моментът не закъсня:

На другия ден отново бях там, но прекалено късно – равната снежна покривка беше отнесла радостта на народа:

Все пак си харесвах кадрите:

За мой късмет сериозният снеговалеж предстоеше, а аз не повторих грешката да отида късно:

…с повече сняг си е друг кеф…

Последваха някакви безрезултатни напъни, които малко ме издразниха и се наложи да си избия фонтанчето от главата…за известно време.

През ранната пролет се спуснах уж да подобря един по-ранен кадър, а се получиха изцяло нови на фона на цъфналите кестени:

… визуалният ефект от средната скорост на снимане ми хареса достатъчно, за да пробвам още един кадър в различна посока:

И за сега е това.

За кадем отново ще си задам въпроса: “Какво ново все пак може да се получи на тоя фонтан….ммм ???”

Времето ще покаже.

Лека от мен 😉

2011 – ревизия

В аналогичната публикация за миналата година си бях пожелал през 2011-та да пускам нещо в блога поне по веднъж на седмица. Нямах особено силни надежди, че ще успея пред вид натовареното ежедневие. Около година по-късно се оказва, че се получи – къде с архивни ретроспекции, къде с раздробяване на някое особено продуктивно пътуване на отделни части…
2011-та ми беше фотографски по-заета от всякога. Всичко започна съвсем случайно през Януари, когато на излизане от магазина съзрях поразредилите се облаци откриващи странния за светлата част на денонощието силует на частично затъмненото слънце. В последствие заради тази публикация стана ясно, че сме почти съседи с Галина Велева, с която по-късно през годината хванахме страхотни неща.
По-късно през Февруари се случи и още едно важно запознанство – това с Ванката Миладинов – с него пък в последствие направо овършахме пътеките. Всичко обаче почна на водопада Полска Скакавица:

През този месец съвсем случайно от снимките на един приятел забелязах интересната местност Ямурджата край Николаево. За една седмица ходих там общо седем пъти, като най-добрите кадри се получиха през последния от тях. Тук някъде се прокрадна надеждата, че все пак може би ще успея да издържа на седмичния ритъм.

През Март с удоволствие открих едни близки до Ямбол гьолчета, които се оказа, че в правилната светлина могат да предложат много:

Също през този месец се помотах и малко по-далеч от светлините на града, за да си начеша един дългогодишен гъдел:

Април ме накара да сляза по течението на Тунджа, за да разгледам какво предлага единия от резерватите по реката – Горна Топчия:

Както обикновено става, пътьом открих за себе си други интересни местенца:

Дойде и Май – принципно един от най-благодатните месеци за снимане. През този месец утрото далеч не се познава от вечерта и на няколко пъти трябваше да отреагирам почти на бегом, за да съм на правилното място.

Май е и сезонът на цъфтящата рапица и пълноводните водопади. Не липсваха и приятни изненади, както и не толкова приятни такива, като на последното се запознах и с Краси Петров:

През този месец направих и първата си самостоятелна изложба, а краят му овеначхме с едно бясно обикаляне на морското ни крайбрежие:

Дойде Юни, в който месец се роди легендата за Рибаря:

Юни е и месецът на високопланинските водопади, а аз успях от части да довърша едни сметки край Райските скали.

Юли е обикновено сезонът на бурите. Тогава обаче цъфти и лавандулата:

През този месец се случи и най-натовареното от към снимки пътуване за годината. Тогава за първи път се видяхме на живо с Тихомир Младенов.

Август беше месец за релаксация. Рядко вадех апарата и обикновено нищо не се случваше пред него. Към края на месеца обаче хванах супер приятен залез на Синеморец, който беляза края на фотографската ми отпуска:

Септември посетихме Пирин с Ванката Миладинов. Беше повече от интересно, а краят на пътуването се беляза от идеален залез на Муратовото езеро, в което се влюбих буквално от пръв поглед:

За Октомври имахме страхотни надежди. Есен 2011 обаче се провали грандиозно. Всичко почна горе-долу обещаващо, но в последствие трябваше да се занесем почти извън България, за да хванем нещо прилично като есенен цвят.

За сметка на това пък Ноември ни изненада страхотно. Почти на майтап се качихме на Седемте езера в Рила, но обстановката беше такава, че почти останахме без батерии от снимане:

Декември обикновено ми е толкова зает с всичките празници, че рядко ми се случва да снимам. Отново обаче почти на шега се получиха много приятни кадри от един залез над София, който заклещихме с Галето Велева.

Декември не е приключил, но през тази година едва ли ще изкарам повече апарата. За следващата година мисля да спра със седмичния ритъм и да се концентрирам повече върху качеството. Факт е, че много публикации бяха най-меко казано зле от към снимки. Кратко и ясно: ще показвам, когато имам какво да покажа.
За финал искам да благодаря специално на Ванката Миладинов, Галето Велева, Тишо Младенов, Краси Петров и всички от фото-бандата, с които 2011-та беше такава, че сега като си спомням, на моменти спирам да дишам. Дано през 2012-та да предефинираме “перфектната година” заедно или поотделно.
Желая на всички Ви весели празници и несекваща енергия през новата година 🙂